Subtitle:

Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo-Wschodniej, Vol. 55, No 3 (2020), Special Issue

Contributor:

Instytut Historii Polskiej Akademii Nauk

Publisher:

Instytut Historii im. Tadeusza Manteuffla Polskiej Akademii Nauk

Place of publishing:

Warszawa

Description:

s. 125-141 ; Abstrakt w języku polskim i angielskim.

Type of object:

Czasopismo/Artykuł

Abstract:

Niniejszy artykuł ma na celu przedstawienie wybranych dziewiętnastowiecznych teorii o pochodzeniu muzułmanów żyjących na ziemiach bułgarskich oraz skonfrontowanie ich z obecnym stanem wiedzy o tym zagadnieniu. Opisano koncepcje dotyczące dwóch grup etnicznych: muzułmanów bułgarskojęzycznych (tzw. Pomaków) oraz Turków.

References:

Aarbakke V., “Pomak Language Usage and the Spell of Nationalism: The Case of the Pomaks in Greece,” in: Slavia Islamica: language, religion and identity, ed. R. D. Greenberg, M. Nomachi, Hokkaido, 2012, pp. 149–177.
Apostolov M., “The Pomaks: A Religious Minority in the Balkans,” Nationalities Papers, 24, 1996, pp. 727–742.
Bieber F., “Muslim Identity in the Balkans before the Establishment of Nation States,” Nationalities Papers, 28, 2000, no. 1, pp. 13–28.
Bottlik Zs., “Geographical and historical aspects of the situation of Muslim population in the Balkans,” Hungarian Geographical Bulletin, 58 (4), 2009, pp. 257–280.
Crampton R., A Concise History of Bulgaria, Cambridge–New York, 2005.
Crowe D. M., “Roma Muslims in the Balkans,” Nationalities Papers, 28, 2000, no. 1, pp. 93–128.
Eminov A., Islam and Muslims in Bulgaria: A Brief History,” Islamic Studies, 36, 1997, no. 2–3, pp. 209–241.
Eminov A., “Social Construction of Identities: Pomaks in Bulgaria,” Journal on Ethnopolitics and Minority Issues in Europe, 6, 2007, no. 2, pp. 1–25.
Georgieva Ts., “Migrations in the History of Multietnicity and Multiculturalism in the Balkans (Bulgarian Sources),” in: Forced Ethnic Migrations in the Balkans: Consequences and Rebuilding of Societies, ed. E. Popova, M. Hajdinjak, Sofia–Tokio, 2006, pp. 15–22.
Ghodsee K., Muslims Lives in Eastern Europe. Gender, Ethnicity, & the Transformation of Islam in Postsocialist Bulgaria, Princeton–Oxford, 2010.
Historia Bułgarii 1870–1915. Materiały źródłowe z komentarzami, vol. 3: Polityka wewnętrzna, ed. J. Rubacha, A. Malinowski, Warszawa, 2009.
Kalionski A., Communities, Identities and Migrations in Southeast Europe, Sofia, 2014.
Karpat K., Studies on Ottoman Social and Political History, Leiden–Boston–Koln, 2002.
Karpat K., Ottoman Population 1830–1914. Demographic and Social Characteristic, London, 1985.
Karpat K., Studies on Turkish Politics and Society, Leiden–Boston, 2004.
Klejn Z., “Próby stworzenia polskich przyczółków militarno-politycznych na Bałkanach w XIX w.,” Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowej, 40, 2000, pp. 5–24.
Konstantinov Y., “Strategies for Sustaining a Vulnerable Identity: the Case of the Bulgarian Pomaks,” in: Muslim Identity and the Balkan States, ed. H. Poulton, S. Taji–Farouki, London, 1997, pp. 33–53.
Lazarova G., Alexiev B., Nazarska G., Troeva-Grigorova E., Kyurkchieva I., Regions, minorities and European policies: A state of the art report on Muslim Minorities (Turks and Pomaks) In Central South Planning Region (Bulgaria), Sofia, 2003.
Leksykon tradycji bułgarskiej, ed. G. Szwat-Gyłybowa, Warszawa, 2011.
Lubańska M., “Pomacy,” in: Bałkany. Etnokulturowe podłoże konfliktu, ed. W. Konarski, A. Koseski, Pułtusk, 2006, pp. 233–240.
Lubańska M., Synkretyzm a podziały religijne w bułgarskich Rodopach, Warszawa, 2012.
Memişoğlu H., Pages of the History of Pomac Turks, Ankara, 1991.
Minkov A., Conversion to Islam in the Balkans: Kisve Bahası petitions and Ottoman Social Life, 1670–1730, Leiden, 2004.
Mutafchieva V., “The Turk, the Jew and the Gypsy,” in: Relations of Compatibility and Incompatibility between Christians and Muslims in Bulgaria, ed. A. Zhelyazkova, J. S. Nielsen, J. Kepell, Sofia, 1994, pp. 5–40.
Neuburger M., “Bulgaro-Turkish Encounters and the Re-imagining of the Bulgarian Nation (1878–1995),” East European Quarterly, 31, 1997, no. 1, pp. 1–20.
Neuburger M., “Pomak Borderlands: Muslims on the edge of nations,” Nationalities Papers, 28, 2000, no. 1, pp. 181–198.
Parvev G., “Polscy emigranci i społeczeństwo bułgarskie w latach 1849–1850,” in: Wielka Emigracja i sprawa polska a Europa (1832–1864), ed. S. Kalembka, Toruń, 1980, pp. 179–196.
Popek K., “Afera Brunnbauer-Balewa a współczesne nurty historiografii bułgarskiej wobec zagadnienia panowania tureckiego w Bułgarii,” Studenckie Zeszyty Naukowe IFS UJ, 4, 2013, no. 2, pp. 113–127.
Raichevsky S., The Mohammedan Bulgarians (Pomaks), transl. M. Pencheva, Sofia, 2004.
Riis C., Religion, Politics, and Historiography in Bulgaria, New York, 2002.
Roudometof V., Collective Memory, National Identity, and Ethnic Conflicts. Greece, Bulgaria, and Macedonian Question, Westport, 2002.
Savova-Mahon Borden M., The Politics of Nationalism under Communism in Bulgaria. Myth, Memories and Minorities, London, 2001.
Todorova M., “Identity (Trans)formation among Bulgarian Muslims,” in: The Myth of “Ethnic Conflict”: Politics, Economics and “Cultural” Violence, ed. B. Crawfordand, R. D. Lipschutz, Berkeley, 1998, pp. 471–510.
Turan Ö., The Turkish Minority in Bulgaria (1878–1908), Ankara, 1998.
Walczak-Mikołajczakowa M., “Pomacy – bułgarscy poturczeńcy (na przykładzie wsi Selcza w zachodnich Rodopach),” Balcanica Posnaniensia. Acta et studia, 21, 2014, pp. 177–184.
Алексиев Б., “Родопското население в българската хуманитаристика,” in: Мюсюлманските общности на Балканите и в България, ed. A. Желязкова, София, 1997, pp. 57–112.
Априлов В., Деница ново-болгарскаго образования. Часть первая, Одесса, 1841.
Арденски В., Загаснали огнища. Изселническите процеси сред българите мохамедани в периода 1878–1944 г., София, 2005.
Арнаудов М., Родопските помаци. Народно-исторически преглед, София, 2010.
Божков В., Възродителният процес и българите махомедани, София, 2012.
Вазов И., Пътеписи, ed. П. Динеков, И. Тодоров, София, 1977.
Василев К., “Стою Шишков – просветител, възрожденец и радетел за щастливо бъдеще на Родопа,” in: С.Н. Шишков, Избрани произведения, ed. К. Василев, Пловдив 1965, pp. 5–23.
Василев К., Родопските българи мохамедани. Исторически очерк, Пловдив, 1961.
Вълков П., “За значението на названието помак,” Либерален преглед, 2014, pt. 1, pp. 508–513.
Георгиева Ц., “Помаци – българи-мюсюлмани,” in: Общности и идентичности в България, ed. А. Кръстева, София, 1998, pp. 286–308.
Гиневски Х., “Произходът на българите мохамедани – съвременни фалшификации,” in: Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани, ed. Х. Гиневски, София, 2010, pp. 118–121.
Гиневски Х., Миналото на Средните Родопи – XIX и назалото на XX век. Възраждане, Варна, 2008.
Граматикова Н., Неортодоксалният ислям в българските земи. Минало и съвременност, София, 2011.
Грозданова Е., “Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?,” Исторически преглед, 37 (2), 1993, pp. 146–157.
Гюншен А., “Помаците като балканска общност,” trans. Е. Алексова, Либерален преглед, 2014, pt. 2, pp. 773–785.
Даскалов Р., Българското общество 1878–1939, vol. 2: Население, общество, култура, София, 2005.
Дечев В., Миналото на Челепаре. Принос за историята на Родопа, vol. 2, ed. Г. И. Чичовски, Чепеларе, 2002.
Добруски В., “Българомохамеданската република в Родопските планини,” in: България през погледа на чешки пътешественици, ed. В. Бехиньова, София, 1984, pp. 62–94.
Добруски В., “Няколко сведения за изтурчванието на Родопските Българи,” Периодическо списание, 1887, no. 21–22, pp. 332–338.
Документи из турските държавни архиви, pt. 1: 1564–1872, ed. and transl. П. Дорев, София, 1940.
Дринов М., “Историческо осветление върху статистиката на народносите в источната част на Българското Княжество,” Периодическо списание, 1884, no. 7, pp. 1–24.
Иванов М., “Невидимите помаци,” Либерален преглед, 2014, pt. 2, pp. 275–291.
Иванова Е., “Идентичност и идентичности на помаците в България,” Либерален преглед, 2012, pt. 1, pp. 840–872.
Иванова Е., Ислямизирани Балкани. Динамика на разказите, София, 2014.
Иречек К., Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история, pt. 1: Българска държава, Пловдив, 1899.
Иречек К., Княжество България. Негова повърхнина, природа, население, духовна култура, управление и новейша история, pt. 2: Пътувания по България, Пловдив, 1899.
Карахасан-Чънар И., Етническите малцинства в България. История, култура, религия, обреден календар, София, 2005.
Карахасан-Чънар И., “Митът за ислямизацията и проблема за достоверността на българските исторически извори,” Либерален преглед, 2012, pt. 2, pp. 1179–1192.
Кирил Патриарх български, Българомохамедански селища в Южните Родопи (Ксантийско и Гюмюрджинско). Топонимно, етнографско и историческо изследване, София, 1960.
Киселиновски С., Малцинствата во Романиja, Грциja, Бугариja и Jугославия, Скопjе, 2011.
Лори Б., “Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. Век,” transl. Е. Алексиева, Либерален преглед, 2014, pt. 2, pp. 201–216.
Лори Б., Съдбата на османското наследство. Българската градска култура 1878–1900, trans. Л. Янакиева, София, 2002.
Маринов П., Българите мохамедани в своето народностно съзнание и възродителното им движение, София, 1994.
Милетич Л., Старото българско население в североизточна България, София, 1902.
Мучинов В., Миграционна политика на османската империя в българските земи през XIX век (до 1878 г.), София, 2013.
Назърска Ж., Българската държава и нейните малцинства 1879–1885, София, 1999.
Пашова А., Воденичаров П., “Искаме да сме равни, не еднакви. Официални наративи на идентичността на студенти мюсюлмани от Западните Родопи,” in: Помаците: версии за произход и съвременна идентичност, ed. Е. Иванова, София, 2013, pp. 73–83.
Петров П., “Абсурдни теории, фалшификации и заблуди за произхода на българите мохамедани,” in: Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани, ed. Х. Гиневски, София, 2010, pp. 18–35.
поп Панайотов Асянчик И., Принос за изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня (Разложко). Бележки и спомени, Пловдив, 1915.
Попконстантинов Х., Спомени, пътеписи, писма, ed. А. Примовски, Н. Примовски, Пловдиш, 1970.
Попконстантинов Х., “Чепино (Едно българско краище в северозападните разклонения на Родопските планини),” Сборник народни умотворения, наука и книжнина, 1890, no. 3, pp. 355–380.
Радушев Е., “Демографски и етнорелигиозни процеси в западните Родопи през XV–XVIII век,” Либерален преглед, 2011, pt. 3, pp. 988–1044.
Райчевски С., “Рецидиви на приложната етнология – ненаучни теории и фалшификации за произхода на българите мохамедани,” in: Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани, ed. Х. Гиневски, София, 2010, pp. 65–75.
Славейков П. Р., Исторически разкази за миналите времена, София, 1885.
Станев С., “Българите мохамедани в България и съседните страни,” in: Историческа съдба на помохамеданчените българи, ed. П. Петров, Д. Шишманов, В. Пачилов, А. Печилков, Смолян, 2008, pp. 37–55.
Танев С., “Истината за етногенезиса на българите мохамедани и нейното филшифициране в публикации на съвременни български автори,” in: Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани, ed. Х. Гиневски, София, 2010, pp. 84–89.
Тодоров И., “Летописният разказ на поп Методи Драгинов,” Либерален преглед, 2015, pt. 1, pp. 26–58.
Тодорова М., “Ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино,” Либерален преглед, 2009, pt. 1, pp. 366–373.
Шишков С.Н., Българо-мохамеданите (помаци). Историко-земеписен и народоучен преглед с образи, Пловдив, 1936.
Шишков С., Тракия преди и след европейската война, Пловдив, 1922.

Relation:

Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo-Wschodniej

Volume:

55

Issue:

3

Start page:

125

End page:

141

Detailed Resource Type:

Artykuł naukowy oryginalny

Format:

application/octet-stream

Resource Identifier:

oai:rcin.org.pl:150913 ; 1230-5057 ; 2353-6403 ; 10.12775/SDR.2020.EN5.06

Source:

IH PAN, sygn. A.453/55/3 Podr. ; IH PAN, sygn. A.454/55/3 ; click here to follow the link

Language:

eng

Language of abstract:

eng

Rights:

Licencja Creative Commons Uznanie autorstwa-Bez utworów zależnych 4.0

Terms of use:

Zasób chroniony prawem autorskim. [CC BY-ND 4.0 Międzynarodowe] Korzystanie dozwolone zgodnie z licencją Creative Commons Uznanie autorstwa-Bez utworów zależnych 4.0, której pełne postanowienia dostępne są pod adresem: ; -

Digitizing institution:

Instytut Historii Polskiej Akademii Nauk

Original in:

Biblioteka Instytutu Historii PAN

Projects co-financed by:

Ministra Nauki i Szkolnictwa Wyższego

Access:

Otwarty